Снимки

Кога за последно имахте чувството, че сте "точно на мястото си"? Спомняте ли си усещането: умът е спокоен и ведър, дишате дълбоко и бавно, в областта на сърцето се разлива едва доловима топлина, от слънчевия сплит излизат трептящи нишки, които ви свързват с всичко наоколо... Дали ще се случи точно това – не знаем, но ви каним да поседите край басейна, защитени като в гнездо от каменните къщи зад вас. Обърнете взор на юг към надиплените като шарена копринена кърпа хълмове на Предбалкана, метната сякаш да развесели забилите в небето и в историята чела върхове на Стара планина: Ботев, Триглав, Шипка и Бузлуджа.

Ако можехте да поседите така цяла година, сутрин ще ви будят славеи, а съществото ви ще се разтапя в аромати: на дрян, на бъз, на цъфнали ябълки, на акация, на липа, на малини, на горски ягоди, на мащерка, на диви круши, на натежали от слънце домати, на топла пръст и чубрица, на узрели дюли, на мушмули и мокра шума, на измити от дъжда скали, на скреж и сняг, и на мамещ дим от дъбови цепеници...